LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE-101113869
bg en es
Природозащитен статус
Черният лешояд е приоритетен вид, от интерес за Общността, вписан в Анекс I на Директивата за птиците, Анекс II на Бернската, Бонската и CITES конвенциите.

Международния съюз за защита на природата (IUCN) класифицира вида като „Почти Застрашен” (Near Threatened), при тенденция за спад, основно поради отчитаното намаление на популацията в основните находища на вида в Азия (BirdLife International 2012). Европейската категоризация на вида е „Рядък” (Rare), при тенденция за голямо увеличение, основно заради значителното повишение на гнездящите двойки в Испания и Франция (BirdLife International 2004). По класификацията на видовете от европейско природозащитно значение (SPEC), черният лешояд е включен в категория SPEC1 – видове от световно природозащитно значение.

В България видът все още е записан в Червената книга на България като Изчезнал (Extinct), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).

За вида
Черният лешояд (Aegypius monachus Linnaeus, 1766) е една от най-големите хищни птици в света и най-големият лешояд в Западна Палеарктика. Лешояд с масивен клюн, къс врат, изключително дълги и широки криле и изцяло тъмнокафяво оперение. Полетът е реещ, с бавни и мощни махове.
 
• дължина на тялото: 110–120 cm
• размах на крилете: 250–295 cm
• тегло: 7–14 kg
 
Гнездене
Строи гнездо на дървета, понякога на отвесни скални склонове или на дървета на скални стени, които могат да издържат масивното гнездо. Предпочита територии далеч от населени места и човешко присъствие. Изискване на вида за гнездовото местообитание са отворените площи с екстензивно животновъдство или където се изнасят кланичен отпадък или трупове на животни.
В места с голямо количество хранителен ресурс, може да се концентрира в големи ята. В Европа възрастните птици са постоянни, докато младите скитат на обширни територии.

Местообитания в България
През 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век, черният лешояд се е срещал навсякъде в България, но в по-малка численост, в сравнение с белоглавия лешояд.
Около 1960 г. видът вече почти не се среща в страната. След дълга пауза, последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 г. в района на Студен кладенец по време на експедиция от експерти на Зелени Балкани, но през 1994 г. двойката вече не го обитава. Оттогава насам се предполага епизодично гнездене на отделни двойки в периода 1995–2006 г., но няма категорично установени двойки. В резултат на природозащитните дейности и редовните подхранвания, в района на Бяла река и в резерват "Вълчи дол" периодично се наблюдават хранещи се индивиди, като най-голямата група черни лешояди (42 индивида) е регистрирана на площадката за подхранване на лешояди, поддържана от екипа на Зелени Балкани до с. Пелевун през 2000 г.
Присъствието на черни лешояди в Източните Родопи е базирано на навлизане на индивиди, които гнездят в близкия до границата с България Национален парк „Гората Дадя” в Гърция.

Заплахи
Видът е бил изчезнал от страната, поради комплекс от фактори, които са въздействали с различна интензивност в различни периоди. Преследването на грабливите птици, като “вреден дивеч” в средата на ХХ век, използването на отровни примамки за борба с хищници, унищожаване на местообитанията (изсичане на старите гори), редуциране на хранителната база, поради промени в начина на стопанисване и завишаване на ветеринарно-санитарните изисквания в животновъдството. Най-голямо значение обаче за изчезването не само на черния лешояд, но и на брадатия лешояд, и критичното намаляване на числеността на белоглавия и египетския лешояд има добре организираната на държавно ниво, дългосрочна и повсеместна кампания за тровене на хищници в периода 1958–1970 г., като по инерция тровенето на хищници продължава до 1990 г.
В момента голяма част от гореописаните фактори са поставени под контрол. Употребата на отровни примамки е забранена, а грабливите видове птици са строго защитени. Създадени са защитени територии, които опазват ценни местообитания за много застрашени видове, включително лешоядите. Хранителната база, вследствие на пазарни и социално-икономически особености е далеч от потенциала на района, но пък има решение на Европейската комисия, адаптирано и от българските ветеринарни власти, с което се разрешава подхранването на лешояди.
Друга заплаха са опасните далекопроводи, застрашаващи лешоядите от токов удар или сблъсък с електропреносните линии. 

Дейности
Благодарение усилията на партньорите от проект "Светло бъдеще за черния лешояд" LIFE14 NAT/BG/000649 през 2021 година първата възстановена двойка черни лешояди успешно загнездиха, излюпиха и отгледаха малко. Повече информация може да прочетете тук: https://greenbalkans.org/VulturesBack/bg/Pyrvoto-izlyupeno-malko-na-cheren-leshoyad-ot-28-godini-nasam-v-Bylgariya-e-fakt-.p6404

снимка: Любомир Андреев - Лупи

Образователни дейности
Зелени Балкани работи по дългосрочна програма за поддържане на стабилна популация на вида в природата, която включва и промяна на мисленето и настроението на обществото към вида чрез информационните и образователни кампании на територията на цялата страна.